The Call That Folded Time

Докато късах босилек над тенджерата, звънна телефонът и на дисплея излезе име, което не бях виждал от години — Мария.

Dokato kăsah bosilek nad tendžerata, zvănna telefonăt i na displeâ izleze ime, koeto ne bâh viždal ot godini — Mariâ.

While I was tearing basil over the pot, the phone rang and a name I hadn’t seen for years appeared on the display — Maria.

Натиснах зеления бутон с онова странно чувство, че времето се сгъва, и чух нейния глас, леко по-дрезгав, но все същия.

Natisnah zeleniâ buton s onova stranno čuvstvo, če vremeto se sgăva, i čuh nejniâ glas, leko po-drezgav, no vse săŝiâ.

I pressed the green button with that strange feeling that time folds, and heard her voice, a bit rougher, yet still the same.

Оказа се, че се е върнала от Лисабон за лятото, защото, както каза, човек разбира колко му липсва София, едва когато усети мириса на липите само насън.

Okaza se, če se e vărnala ot Lisabon za lâtoto, zaŝoto, kakto kaza, čovek razbira kolko mu lipsva Sofiâ, edva kogato useti mirisa na lipite samo nasăn.

It turned out she had come back from Lisbon for the summer because, as she said, one realizes how much they miss Sofia only when they smell the linden trees in a dream.

Смеехме се на спомени от училище, на безумните ни опити да изпържим баница в общежитието и на онази зимна вечер, когато автобусът заседна край Орлов мост.

Smeehme se na spomeni ot učiliŝe, na bezumnite ni opiti da izpăržim banica v obŝežitieto i na onazi zimna večer, kogato avtobusăt zasedna kraj Orlov most.

We laughed at school memories, at our insane attempts to fry banitsa in the dormitory, and at that winter evening when the bus got stuck by Orlov Most.

После тя замълча за миг и ме попита дали още пазя писмото, което тогава не събрах смелост да прочета, и усетих как в гърлото ми заседна топка.

Posle tâ zamălča za mig i me popita dali oŝte pazâ pismoto, koeto togava ne săbrah smelost da pročeta, i usetih kak v gărloto mi zasedna topka.

Then she fell silent for a moment and asked whether I still kept the letter I hadn’t had the courage to read back then, and I felt a lump stick in my throat.

Казах, че ако сме изпуснали нещо, то е било навярно моментът, защото ние, хората, обичаме да си обещаваме бъдеще, но рядко си даваме днес.

Kazah, če ako sme izpusnali neŝo, to e bilo navârno momentăt, zaŝoto nie, horata, običame da si obeŝavame bădeŝe, no râdko si davame dnes.

I said that if we’d missed anything, it was probably the moment, because we, people, love to promise ourselves a future but rarely give ourselves the present.

Отсреща изщрака запалка, после тя въздъхна и предложи да се видим утре в парка пред НДК, където навремето крояхме планове, които ни се струваха грандиозни.

Otsreŝa izŝraka zapalka, posle tâ văzdăhna i predloži da se vidim utre v parka pred NDK, kădeto navremeto krojahme planove, koito ni se struvaha grandiozni.

On the other end a lighter clicked, then she sighed and suggested we meet tomorrow in the park in front of the NDK, where back in the day we used to hatch plans that seemed grand to us.

Докато отбелязвах часа в календара, токът премигна, както често се случва в панелката, и усетих, че отдавна не съм очаквал нещо с такава тиха радост.

Dokato otbelâzvah časa v kalendara, tokăt premigna, kakto često se slučva v panelkata, i usetih, če otdavna ne săm očakval neŝo s takava tiha radost.

While I was marking the hour in the calendar, the power flickered, as often happens in the panel block, and I felt that I hadn’t looked forward to something with such quiet joy in a long time.

Разговорът ни се проточи, мина през пропуснати рождени дни, през нови работи и стари навици, докато накрая батерията изписка, че е на три процента.

Razgovorăt ni se protoči, mina prez propusnati roždeni dni, prez novi raboti i stari navici, dokato nakraâ bateriâta izpiska, če e na tri procenta.

Our conversation dragged on, went through missed birthdays, new jobs and old habits, until finally the battery beeped that it was at three percent.

Затворих с обещание, което този път звучеше осъществимо, и останах над тенджерата, в която водата отдавна беше спряла да ври, с чувството, че някой е отворил прозорец навътре в миналото.

Zatvorih s obeŝanie, koeto tozi păt zvučeše osăŝtestvimo, i ostanah nad tendžerata, v koâto vodata otdavna beše sprâla da vri, s čuvstvoto, če nâkoj e otvoril prozorec navătre v minaloto.

I hung up with a promise that this time sounded doable, and stayed over the pot in which the water had long since stopped boiling, with the feeling that someone had opened a window inward into the past.